Когато разбрах, че по българските кина ще се завърти лентата на Емир Кустурица за Диего Армандо Марадона, реших, че каквото и да представлява този филм ще е нещо специално. Аржентинският футболен магьосник от 80-те години на ХХ век е може би най-спорната фигура сред най-големите спортисти изобщо. Мнозина с ръка на сърцето ще кажат, че това е най-добрият футболист стъпвал на терена за всички времена. Други ще изложат на показ редицата скандали около личността му - дрогата, връзките му с мафията и гола с „Божията ръка" срещу Англия на Мондиал 86.

Марадона е религия. В буквалния смисъл на думата. Сънародниците му създадоха Църква на Марадона, а неговият номер 10 е сакрализиран. Емир Кустурица пък едва ли се нуждае от представяне. Режисьорът на кино класиките „Черна котка, бял котарак" и „Ъндърграунд", предлага на публиката един поглед върху Марадона, свързан с възгледите на дон Диего за живота. „Златното момче" е приятел с Фидел Кастро, Уго Чавес и е татуирал Че Гевара на рамото си. Яростен противник на САЩ и водената политика на терор и натиск над по-слабите икономически страни, сред които и родината му Аржентина.

Диего не се посвени да отведе Кустурица в родния си дом и да покаже крайната мизерия на своите детски години. Архивна лента показва десетина годишния Марадона, който заявява „Имам две мечти - Аржентина да играе финал на световно първенство и да стана световен шампион". По време на снимките Диего е на 45 години и вече е изпълнил мечтите си. Появяването му на митичния „Ла Бомбонера" - домът на отбора на неговото сърце Бока Хуниорс, довежда публиката до екстаз. С нескрита мъка Марадона разказва за най-големия си порок - кокаинът.

Показвайки кадри от влиянието на Марадона над хората в Латинска и Южна Америка, Кустурица отбелязва „На боговете всичко им е простено". Акцентът във филма смесва футбола с политиката. Избраният за Гол №1 на ХХ век срещу Англия на Мондиал 86 е най-повтаряната сцена. Диего поема топката на пет метра зад центъра и с фамозен дрибъл преодолява половината отбор на Англия, за да прати топката в мрежата от малкото наказателно поле. В същия мач нисичкият техничар бутва топката с ръка над стража на островитяните и Аржентина печели с 2:1 и продължава пътя си към световната титла. Страничният съдия в може би най-известната ситуация в историята на футбола е българин (фактът не се споменава във филма - б.р).

След мача дон Диего в типичния си стил заявява, че голът е дело на Божията ръка. Шест години по-рано Аржентина и Англия воюват за Фолклендските острови. В мача от Мондиал 86 южноамериканците излизат на война, за да вземат жадувания реванш. Бедната икономически Аржентина може да си отмъсти чрез футбола и именно Марадона не се посвени да си послужи с измама, за да го стори. От този момент той без съмнение е Бог за сънародниците си и хората от всички угнетени от Великите сили страни. В течение на заснемането на филма Диего посещава и сръбската столица Белград, стъпвайки на стадиона на Цървена звезда, където в кариерата си отбеляза един от многото си красиви голове.

Обичан и заклеймяван Диего Армандо Марадона е в сърцата на милиони хора по света. Кустурица е категоричен „Ако Марадона не беше станал футболист, щеше да бъде революционер. Той носи революцията в сърцето си". Трудно е да се окачестви жанра на лентата - има документалност, но и нещо по-особено, типично в стила на Кустурица. Житейската история на аржентинския №10 показва човек, преминал от нищетата до световния връх, за да се пребори с дяволските изкушения. Култът към личността му си остава непокътнат, въпреки всичките му грехове. За Марадона може да се каже всичко, но филмът на Емир Кустурица доказва едно - „На боговете всичко им е простено".